Николай Н. Глубоковски (1863–1937) е руски богослов, библеист и църковен историк, професор, доайен на академичното богословие в България, автор на около 40 книги и множество статии. От 1894 г. е професор по Свещено писание на Новия завет в Санктпетербургската духовна академия. Публикува в различни църковни и светски периодични издания, а oт 1905 до 1911 г. e редактор и автор на множество статии в първата Православна богословска енциклопедия, започната от Лопухин. От 1909 г. е член-кореспондент на Императорската академия на науките и на Императорското православно палестинско общество. Почетен член е на редица научни общества и църковни братства, сред които Киевската, Казанската и Московската духовна академия, Московският и Петроградският археологически институт и други. От 1916 г. е заслужил професор на Санктпетербургската духовна академия.Поради опасност от разправа и невъзможност да продължи дейността си на църковно-богословското поприще проф. Глубоковски напуска Съветска Русия през 1921 г. Известно време пребивава във Финландия и в Германия, чете лекции в Прага и Белград. През 1923 г. проф. Глубоковски се заселва в България и още същата година е избран за един от четиримата професори в новооснования Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски, в който преподава до смъртта си Св. писание на Новия завет. Проф. Глубоковски е бил и един от инициаторите за създаването през 1925 г. на Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж, където също е чел лекции по Св. писание на Новия завет. През 1929 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.Проф. Глубоковски е участвал в различни междухристиянски конференции. На Първата и Втората икуменическа конференция (съответно през 1927 в Лозана и 1937 г. в Единбург) участва в българската църковна делегация. Умира на 18 март 1937 г. в София