Никос Мацукас
Никос Мацукас (1934–2006) е роден в Ксанти (Северна Гърция). Завършва богословие в солунския Аристотелев университет и философия в Хайделберг. В продължение на 42 години преподава в Богословския факултет на Солунския университет. Основните дисциплини, които води през по-голямата част на живота си, са догматика и история на философията. Автор на забележително по своето значение и обем богословско и литературно творчество. В началото на своето богословско развитие той се смята за последовател на парижкия кръг православни богослови и най-вече на Владимир Лоски, но изпитва влиянието и на личността на отец Георги Флоровски. Насочеността на неговата дългогодишна работа е в областта на връщането на православната догматика към нейните светоотечески корени и преодоляването на схоластическото влияние в православното богословие. Той е един от малцината съвременни православни богослови, които ще останат и с име на изискани преводачи на родния си гръцки език не само на богословска книжнина, но и на съвременна западна литература. Негово дело са съвременните преводи на гръцки език на Кафка, Хесе, Паскал, Бердяев, П. Евдокимов, Райх и Д. Станилое. В православното богословие завинаги ще останат като безценни неговите догматически трудове (четиритомната му догматика е най-сериозното догматическо съчинение от края на ХХ век в православния свят), трудовете му върху св. Дионисий Ареопагит, преп. Максим Изповедник, преп. Йоан Дамаскин, изследванията му върху приноса и позициите на православното богословие в диалога през ХХ век. На Пасха 2006 г. той издъхва, завършвайки един от поредните си догматически трудове. Въпреки значителните му заслуги неговото творчество остава, поне за негръцката публика, някак в сянката на забележителни православни мислители на ХХ век като Пергамския митрополит Йоан (Зизиулас) и Христос Янарас. Въпреки това в гръкоезичната общност по света и в неговата родина го признават още приживе. Значението му като оригинален богослов е белязано и от едно безценно признание от Вселенския патриарх Вартоломей – присъдена му е офикията учител на Църквата.