Рачо Стоянов (1883–1951) е роден в Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестник Ден (1904–1910), библиотекар в Народното събрание (1910–1914) и в БАН (1914–1926), журналист в редакциите на вестниците Мир, Македония и Знаме. За първи път печата през 1904г. в сп. Летописи разказа Човекът, който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Първият му сборник Разкази (1909) e посрещнат добре от литературната критика. През 1927г. На-родният театър в София открива сезона си с най-известната творба на Рачо Стоянов– драмата Майстори, написана през 1922г. Още приживе на автора пиесата е поставяна в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936г. излиза повестта Майка Магдалина. Предложеният тук разказ е публикуван за първи път в сп. Българска мисъл, година XVI, кн. 2, 1941.