Яков Друскин
Яков Семьонович Друскин е религиозен философ, един от онези удивителни руски интелектуалци от миналия век, които прекарват целия си живот в своеобразна вътрешна емиграция в условията на комунистическия режим в Съветския съюз. Творческата му дейност протича в пълна самота и написаното от него остава познато само на тесен кръг приятели – съмишленици, където го наричат „руския Киркегор”. Роден е на 2 май 1902 г. в Екатеринослав. Завършва философия след революцията в Ленинград, но поради неприемане на господстващата идеология се отказва от академична кариера. Завършва частно класа по пиано в Консерваторията, както и математическия факултет в Ленинград. Съвместно с брат си Михаил Семьонович Друскин, който е известен музиковед, пише Страстите по Матея на Йохан Себастиан Бах – единствената му публикувана приживе работа. Основните му религиозно-философски съчинения, повечето от които са все още в ръкопис, са: Вярата, която не вярва, Сцила и Харибда, Тайната на Кръста, Дяволът в образа на нищо, Трите изкушения на Христа в пустиня-та и др. Някои от тях носят характера на интелектуален дневник или паметни бележки, поради което са и твърде енигматични. Яков Семьонович Друскин умира през 1980 г. в Ленинград, в пълна изолация от публичния живот.