Консерваторите срещу папата във Ватикана, посттеократичният ислям и съвременното робство в очите на патриарх Вартоломей и Джъстин Уелби – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

***

Противопоставяне във Ватикана

Макар да е изключително популярен сред католическите (и не само) общности по света, Франциск среща изключително сериозна опозиция сред консервативните среди във Ватикана – трябва да се бори, за да изведе Църквата в XXI в., да се опитва да реформира управлението, да убеди кардиналите да преосмислят позицията си относно разводите и повторната женитба. С традиционното си петдневно оттегляне в края на Великия пост, Франциск оставя Ватикана в много напрегнато състояние; дочуват се дори слухове, че някои от високопоставените служители смятат, че той трябва да се оттегли. Според Мари Колинз например, която последна напуска създадената от Франциск комисия за разследване на случаи на злоупотреба и насилие над деца, общото усещане е за „срамна липса на желание за сътрудничество”: „Една част от Курията все още не е заживяла в XXI в. Те не желаят да работят заедно с комисията ни, все още има хора, които просто искат да прикриват проблемите”.

Опозицията, с която се среща Франциск, изправя римокатолическия свят пред непознати изпитания. Според Масимо Фаджиоли, водещ богослов и наблюдател във Ватикана, „статуквото е вече зад нас. Става въпрос за политическа и културна съпротива, която можеше да се види и преди избирането на Франциск и която не приема промени в стила и отношението на Църквата, които да я изведат от западни към световни позиции”.

Всичко започва с първоначалните намерения на новия папа за финансови реформи след разкритията за злоупотреби (т.нар. „Ватилийкс”) по време на неговия предшественик – папа Бенедикт XVI. Но най-сериозна опозиция Франциск среща след отварянето на дебата за брака и развода. След два събора в тази връзка (през 2014 и 2015 г.), Франциск публикува Amoris laetitia, която по същество разпорежда на епископите да взимат решения на местно ниво за разведените и повторно оженените и допускането им до евхаристийно общение. Традиционната практика обаче позволява това единствено след анулиране на предходния брак и докато някои епископи виждат в Amoris laetitia призив за състрадателно приемане на разведените дори без анулиране на брака, консерваторите са напълно несъгласни. Публикувано е възразително писмо от четирима кардинали, сред които и Реймънд Бърк, „архиконсервативния американски канонист”, който дори заплашва да издаде „поправка” към Amoris laetitia.

Разривите далеч не са само лични, нито пък опират само до църковното виждане за развода и повторната женитба – става въпрос за нещо много по-дълбоко – за бъдещето на Римокатолическата църква. Ако папите досега бяха приложили напълно модернизиращите решения на Втория ватикански събор отпреди 50 години, проблемите с господстващото положение на Ватикана щяха да са отдавна в миналото. В момента Франциск се опитва да прехвърли поне част от правомо щията за определени решения към епископите и поместните общности – нещо, което според по-консервативните духовници е само връх на айсберга и което те не са в състояние да приемат. (…)