Политическите вярвания на евангелистите в САЩ, борбата на Кентърбърийския архиепископ срещу антисемитизма, Фейсбук и Църквата – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

***

Политическите вярвания на евангелистите

Десет минути преди началото на неделната служба в храма „Фрий Чапъл” в Гейн- свил, Джорджия, микробуси докарват вярващите от северния и южния паркинг към храмовата зала, която събира три хиляди души. Новодошлите се посрещат с кафе и понички във фоайето. Отвътре залата е оборудвана със светлинна и озвучителна система, подходящи за концерт на софт-рок група; през по-голя- мата част от службата звучи християнски поп. През последното десетилетие тази петдесятна общност значително се разраства благодарение на пастор Франклин: сега тя разполага с няколко кампуса в района и набира средства от даренията на редовните участници в службите. Допълнителна особеност е, че пасторът е и член на настоящия „евангелски съветнически борд” към Белия дом.

По социологически данни от 2011 г. белите евангелисти в САЩ са групата, която в най-висока степен смята, че личният морал е изключително важен по отношение на президента. След изборите от 2016 г. обаче нещата се преобръ- щат: като цяло, днес белите евангелисти в най-малка степен споделят това виждане. Логично според данни на изследователския център „Пю” нивото на одобрение на настоящия президент на САЩ в рамките на тази група е изключително високо – около 80% (като нивата на неодобрение сред по-младите от тях са относително по-високи).

Но как евангелистите обясняват подкрепата си за някого, който има три брака зад гърба си и чиито биографи досега не са го представяли като човек, който се вълнува особено от въпроса за личното си спасение? Ед Хенри, сенатор от Алабама, смята, че „той просто не се преструва на такъв, какъвто не е”. Същевременно сенатор Хенри е един от няколкото политици от Алабама, които в продължение на месеци критикуват щатския губернатор (сам виден баптист) за прикриване на извънбрачна връзка; Хенри не вижда конфликт между това обстоятелство и подкрепата си за президента. Според други евангелисти пък назначението на Нийл Горсък във Върховния съд е доказателство за това, че атаката срещу тях в рамките на съдебната власт като цяло вече е в миналото.

Когато пастор Франклин започва да разказва за посещението си в Белия дом, залата във „Фрий Чапъл” се изпълва с аплодисменти. „Много се радвам, че в Белия дом се казва Господнята молитва”, казва пасторът на енориашите си. Проповедта му не съдържа почти никакви политически препратки; вместо това той обръща внимание на нещата, които могат да се постигнат, когато човек изостави съмнението в личните си способности. Към края той все пак се за- връща отново към президента с думите: „Предричам, че Бог ще отвори широки порти за неговия народ през 2017 г.”. (…)