Християните и мигрантите, евангелистите и президентът на САЩ, преговорите между Ватикана и Китай – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

***

Християнските отговори на мигрантската криза в Европа

В по-голямата част от Европа мнозинството от хората смятат себе си за свързани с християнството, макар и много малка част от тях активно да практикуват вярата си.[1] Резултатът е, че църквите и техните последователи имат някакво влияние върху европейската политика. Хората очакват от тях да реагират, когато континентът е изправен пред големи морални предизвикателства – като например доскорошния мигрантски наплив по суша и вода. Колкото и да са ужасяващи, чисто човешките последици от този наплив биха били още по-лоши без усилията на църквите и религиозните благотворителни организации да помогнат на крайно бедните новодошли. Повече от 400 църкви само в Германия например са предоставили подслон на мигранти, които се боят да не бъдат депортирани.

Но какво друго би трябвало да направят европейските християни? В почти всяка европейска страна съществуват крайни политически движения, чиято основна цел е „да предпазят християнското наследство на континента“ от чуждоземни влияния. Обичайно религиозните водачи се отнасят към това с чувство за срам. Що се отнася до вижданията на посветените, то различните мнения са толкова много, колкото са и различните християнски вероизповедания. Свидетелство за това е голямата среща, организирана от гръцки и холандски организации в Солун през февруари 2018 г., където защитените схващания относно икономическата и мигрантската криза в Европа от християнска гледна точка варират – от традиционни до радикални.

Според Улрих Духров, почетен професор по богословие от Хайделбергския университет, християните би трябвало да протестират срещу американските намеси в Ирак, Афганистан и Либия, които той смята са основната причина за разрастване на мигрантския проблем; църквите и мигрантите следва да обединят силите си срещу западната външна политика; преди всичко, смята Духров, църквите трябва да правят всичко възможно, за да предпазват паствата си от ксенофоби, които виждат мигрантите като основния враг.

Различни са идеите на една от малкото транснационални европейски християнски политически организации – Европейското християнско политическо движение (ЕХПД), които са близки до множество малки, консервативни партии на континента, застъпват се за „политики в защита на семейството“ и не приемат идеите за федерализация на Европейския съюз. В синхрон с антифедерализма ЕПХД защитава правото на централноевропейските страни да ограничат притока на мигранти; миграцията, подобно на националната сигурност, е въпрос на суверенните национални правителства, смятат от ЕПХД.

Други участници споделят едно специфично притеснение: съдбата на малкия дял на мигранти, които изповядват или се присъединяват към немюсюлманска вяра, включително към християнството. Такива новодошли често стават жертви на насилие след пристигането си – от страна на други бежанци, които следват исляма, а службите на ООН обръщат слабо внимание на проблема. Съгласно решение на холандския парламент, правителството трябва да проявява особено внимание към религиозните малцинства сред мигрантите, но тези сред тях, които се определят като християни, преминават през тежки разпити от страна на държавните служители относно религиозната си история; немюсюлманите обаче се страхуват да разказват тази история с помощта на преводачи, които следват исляма.

За църковните домакини от гръцка страна цялото събиране се оказва необичайно преживяване. По думите на един местен църковен интелектуалец, когато Гръцката православна църква надига гласа си, то обичайно е в защита на собствените й интереси или по национални въпроси от типа на този кой има правото да използва историческото име на Македония. Хората се възхищават на заслугите на гръцките православни енории за предоставяне на основни помощи за мигранти и местни бедни. Но на църковно равнище е сторено малко за разкриване на дълбоките корени на икономическата криза, както и за ясно показване на истината – например за корупцията на политическите власти.

Според една от брошурите, разпространена на конференцията, това може би ще се промени. Митрополит Игнациос, който ръководи духовна богословска академия, отбелязва, че в условията на текущата криза гръцката държава разполага с все по-малко пари за заплати на църковните служители, които са основно държавни служители. Това далеч няма да навреди на Църквата, смята той, а по-скоро ще принуди православните християни да намерят свои собствени източници, да разчитат по-малко на държавна подкрепа и да станат по-независими. Ако Църквата в Гърция някога последва този съвет и реши да говори по-освободено по проблеми на икономиката или миграцията, безкрайното разнообразие на Европа ще й предостави достатъчно много различни позиции, които тя би могла да обмисли. (…)

[1] „Christian responses to the migrant crisis have been radical and traditional“, www.economist.com (25.02.2018).