Кръщението

Като завършва оглашението, свещеникът се облича в бяла риза. Бели дрехи получава и новопокръстеният, като излезе от купела. С тези бели дрехи Църквата от древни времена е показвала образа на новия живот, новото творение, осъществявано в нея от Христос, и давайки ги на новопокръстения, със самото това е свидетелствала, че той е призован да ги пази неопетнени, т.е. да живее съгласно с получената по време на Кръщението благодат. „И се запалват свещи – пише Симеон Солунски, – означаващи просвещаване на духа и това, че кръщаваният върви от тъмнината към светлината и става син на светлината. Каденето представя благоуханието и светостта на Духа.”

В древност, както вече казахме, кръщението е част от пасхалното богослужение и е, разбира се, организирано много тържествено. Тази тържественост нашият „Требник” предписва да се съблюдава и днес, тъй като където и да се извършва Кръщението, то е винаги „най-великото Божие дело – възсъздаването на човечеството”. То е пасхално по самата си същност и затова е празник на цялата Църква.

Освещаването на водата

Тайнството Кръщение започва с освещаване на водата. И в Стария завет, и въобще в дохристиянските религии водата е естествен символ на нравственото очистване. И потапянето във вода (а самата дума „кръщение”, на гръцки „βάπτισμα”, буквално значи „потапяне във вода”) е било израз на покаяние и обновление. „Аз ви кръщавам с вода за покаяние” – казва св. Йоан Предтеча (Мат. 3:11). От друга страна, водата е била също и символ на живота, като условие и основа на всеки живот. И този древен и „естествен” символизъм на водата е бил възприет също и от християнството. Сам Господ е говорел за раждане от вода и Дух и е приел Йоановото кръщение. Но както е и с всички човешки символи, в Църквата това потапяне във вода е престанало да бъде само символ – в него човек действително е получил това, което е можел само да изобразява, да символизира. Тъй като само Бог може да изпълни символа с реалност, и символическото потапяне във вода е станало кръщаване в Дух и огън (Мат. 3:11). Човекът може да се кае за своите грехове и да изрази своето разкаяние и тъгата си по опрощението, но само Бог може да прости; човекът може да жадува за истинен живот, т.е. за съединение с Бога, но само Бог може да даде този живот. И Бог прости нашите грехове и ни даде нов живот в Своя Син, Който стана Син Човешки, съедини се с нашата човешка природа, прие върху Си нашите грехове и понесе болестите ни. И на всеки повярвал в Него даде възможността да стане син Божи и да има нов и вечен живот. Онова, което човечеството безсилно е изобразявало в символи и образи, което е очаквало и за което се е молело, му е било дадено накрая реално. Символът е станал тайнство. Което означава, че продължавайки да бъде образ, той е бил изпълнен с действителна сила от самия Бог, станал е реален. Тази сила е силата на Самия Христос, който със Светия Дух изпълва, прави действено всяко тайнство. И целият живот на Църквата е тайнствен и той не може и да не бъде тайнствен. Той е тайнствен, защото в него винаги действа Сам Христос, обещаващ да бъде в нея до „края на вековете”. Той не може да не бъде тайнствен, защото Църквата винаги помни и изобразява онова, което е направил за нас Христос. Но Той е направил това веднъж, това е единственото събитие, станало тук, на земята, в човешката история – „при Понтий Пилат”. То е неповторимо; ако ли бе повторимо, това би означавало, че само едно такова събитие не е достатъчно за спасението на света. Христос обаче умря веднъж и за всички. Той възкръсна и царува, „смъртта няма вече власт над Него” (Рим. 6:9). А в тайнството всеки се въвежда в това събитие, получава за себе си неговата сила.

И така, Литургията не е повторение на Тайната вечеря, а спомен за нея; този спомен обаче тайнствено ни прави участници в едната и неповторима Тайна вечеря, която в Църквата продължава вечно. Така и Кръщението е спомен за смъртта и възкръсването на Господа, но в този спомен човекът тайнствено се съединява с Христос – „съ-умира” и „съ-възкръсва” с Него и получава в себе си Неговия живот. С други думи, спасението на света, извършено от Христос, в тайнството вечно действа в света; в него се преодолява времето, миналото живее в настоящето и реално го преобразява и въвежда в този свят новия живот на бъдещия век, т.е. Царството Божие. (…)

[1] Това е втората част на текста. Първата е публикувана в предишния брой 131 на списанието.