Върху какво стъпва апостол Петър?

„А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.” (Мат. 14:22-32)

Апостол Петър ходи „по водата”, без да потъва, без да е подвластен на закона на гравитацията в този момент. Освободен за миг от земното притегляне, по думата на Иисус. Това е „физическото” измерение на случващото се. Апостолът вече знае, че когато Господ каже дума, тази дума има особена сила и може да промени една обичайна и позната ситуация, например когато някой професионален рибар се е бъхтил напразно цяла нощ да улови нещо, изведнъж хваща толкова много риба, че корабът му има опасност да се преобърне.

Каква е думата, която този път е казал Господ в отговор на отправената към Него от самия апостол молба? „Дойди”. Кратка и ясна дума, но вероятно произнесена отчетливо и чута ясно в грохота на бурята.

Значи ап. Петър трябва да стъпи и тръгне не толкова върху множеството на разпенените вълни, а именно върху тая една кратка, но вдъхваща дръзновение, решителна дума на Иисус. Пристъпи и дойди, довери ми се и ела – в това е духовното измерение на случващото се.

И апостолът пристъпва. Тръгва по водата, стъпвайки върху Иисусовата дума.

Тук няма да коментирам усъмняването му, на което обикновено се обръща повече внимание: за съвременния човек, както е било и за някогашния, е важно да има пред очите си образа на Христа – протягащ ръка през бурите на живота към нас с краткото и насърчително, пълно със сила и обещание за победа слово: „Дойди”. Прекоси с доверие в Мен ситуацията, каквато и да е тя, и стигни при Мен. Аз съм близо до теб, Аз съм източникът на твоето дръзновение и мир, пристъпи. Пристъпи с вяра и ще видиш как стъпките, които сега ти се струват страшни и непонятни, ще бъдат направени, не от Мен, а от теб – към Мен. Стъпки, които все още не съществуват, но ще се превърнат в действителност в момента на пристъпването ти.

Както е казал един съвременен поет, стъпките пред мен „стават истински / eдва когато съм пристъпил”.

28.06.2018