Разделянето на Църква и държава в Гърция, законите срещу богохулството в Ирландия и Австрия и изпитанията пред християните в Китай – това са темите, които включваме в настоящия преглед на Християнство и култура.

***

Гръцката православна църква и натискът за секуларизация

В началото на ноември бе оповестено достигането на ключово споразумение за секуларизиране на „най-теократично управляваната демократична европейска държава“ – Гърция.[1] Споразумението е сключено между левия и атеистично настроен (макар и не антирелигиозен) премиер Алексис Ципрас и архиепископ Йероним, водач на Гръцката православна църква. Сега архиепископ Йероним се оказва изправен пред най-сериозното изпитание в десетгодишното си служение, както и пред повратен момент в двестагодишната история на модерната гръцка държава изобщо.

Споразумението със сигурност е любопитен пример за политическо „надиграване“. Медийните заглавия обичайно подчертават финансовата страна на промените: свещениците в Гърция, на брой около десет хиляди, вече няма да бъдат държавни служители и съответно няма да се ползват с допълнителните трудови и пенсионни права, които произтичат оттук. Вместо това държавата ще предоставя на Църквата ежегодна субсидия в размер на двеста милиона евро, която няма да се променя при промяна в броя на свещенослужителите; смята се, че с хода на времето нуждата от подобна субсидия изобщо ще изчезне. Договорено е също така недвижимите имущества (земеделски земи, градски имоти), собствеността върху които е предмет на спорове още от 50-те г. на ХХ в., да бъдат „съвместно управлявани в двустранна изгода“.

От своя страна архиепископ Йероним е съгласен Гръцката православна църква да не възразява на определени конституционни промени, предложени от „Сириза”, които в значителна степен ще размият правата и привилегиите на църковната общност. Една от тези важни промени засяга чл. 3 от настоящата конституция, който би трябвало да започва с новата формулировка, че „гръцката държава е религиозно неутрална“ – с последващо уточнение, че „водеща вероизповед в Гърция е тази на Православната църква, която е неделимо свързана с Вселенския патриархат в Константинопол и с всяка друга православна църква“.

Дори и тези секуларизиращи поправки да бъдат приети (а това изисква две мнозинства от 60 % в два последователни парламента), началото на сегашната конституция ще се запази: „В името на светата, единосъщна и неделима Троица...“. Също така поправките няма да засегнат изискването гръцката образователна система да се грижи за „развиването на национално и религиозно самосъзнание“. Това, което със сигурност ще се промени, е, че Атинският архиепископ ще получи повече власт в Гръцката православна църква като цяло, а отделните митрополити – вероятно повече власт над свещениците в рамките на отделните си епархии.

Гръцките епископи обаче не гледат на всичко това с добро око: двама от тях просто напускат синодалното заседание от 16 ноември; предложените промени във връзка с осигуровките и заплащането на църковните служители са отхвърлени; обсъждането на темата с недвижимото имущество се отлага за по-късен етап. Допълнителни затруднения произтичат оттам, че властта на архиепископ Йероним в Гръцката православна църква е ограничена: Крит и Додеканезите се намират под юрисдикцията на Вселенския патриарх, в голяма част от Северна Гърция Атина и Константинопол управляват съвместно, а самият патриарх Вартоломей изрично желае всички промени, които засягат положението на свещенослужителите в тези части на Гърция, да бъдат съгласувани с него. Отделно от това, обсъжданията във връзка с бъдещото положение на Църквата със сигурност ще бъдат въвлечени в противопоставянето между левица и десница – през 2019 г. предстои изборно съревнование между лявата „Сириза” и десноцентристката „Нова демокрация” с нейното традиционалистко крило. Най-сетне, противопоставят се и „патриотични“ аргументи срещу текущите предложения – в лицето например на силно консервативния митрополит на Пирея Серафим, според когото в настоящото „време на геополитически заплахи“ е нужно преди всичко „единство между Църква и държава“. Всичко това показва, че вероятността за осъществяване на широка реформа, каквато иначе предвижда работното споразумение между Ципрас и Йероним, всъщност е малка. (…)

[1] „The Greek Orthodox Church faces a battle over secularisation“, www.economist.com (16.11.2018).