Румънският лутерански пастор Рихард Вурмбранд (1909–2001) бе наричан още приживе „съвременен Павел зад Желязната завеса” и „гласът на нелегалната църква” в Румъния. Тези определения не са пресилени. Вурмбранд бе непримирим защитник на правото на Христовата Църква да съществува и изпълнява Великата повеля на Спасителя за открито благовестие в бившия комунистически лагер, когото арестите, изтезанията и продължителните присъди, изтърпени в румънските затвори[1], не можаха да сломят духом. Най-запленяващият аспект в християнското служение на Вурмбранд обаче е реалното приложение на Христовото учение независимо от условията за неговото прогласяване. В тайните помещения на нелегалната лутеранска общност (подобно на богослуженията в античните римски катакомби), по улиците, гарите и военните гарнизони (раздавайки Св. писание на румънци и чужденци), в затворническите килии (проповядвайки и служейки на Христос) или в свободния свят (критикувайки неговата християнска „хладкост”) – Рихард Вурмбранд показва на своите съвременници и днешните читатели на неговите книги, че дейната християнска вяра е единственият победоносен избор! Тя не е изгубила онази древна мощ, с която християнските мъченици от първите векове са приемали безстрашно изтезания и смърт с Тертулиановото убеждение, че тяхната кръв е „семето на Христовата Църква”.

Още през осемдесетте години на миналия век западни мисионери, които внасяха нелегално християнска литература в комунистическа България, ми бяха говорили за румънския пастор Рихард Вурмбранд и за неговата дейност след емигрирането му в САЩ. От тях получих няколко от най-популярните му книги[2] като: Изтезаван заради Христос (1967)[3], Съветските светии (1968)[4] и крайно любопитното изследване на религиозните преходи на Маркс – Бил ли е Карл Маркс сатанист? (1976)[5]. Тези дръзки творби бяха много опасни за всеки българин, който би ги държал в личната си библиотека, особено ако името му фигурираше в плановете и папките на Държавна сигурност за наблюдение и разработка. Такива нелегално внесени християнски книги по онова време трябваше да бъдат крити на недостъпни места. Днес всичко, което съм успял да запазя въпреки враждебните превратности на близкото минало, е най-ценното в личната ми библиотека. Наред с Библията и сборниците за живота на мъченици за вярата от различни епохи на Христовата Църква, книгите на Вурмбранд са укрепявали християнската ми вяра и са ме убеждавали, че насърчението на Спасителя за устояването при всякакви обстоятелства е приложимо и в нашата епоха. За разлика от много други автори обаче, публикували, подобно на него, своите изповеди на пострадали за вярата си, творбите на румънския пастор не се фокусират върху личната му съдба, а съдържат стотици описания на преживените страдания от други християни, принадлежащи към различни изповедания и народности. Дори би могло да се каже, че Вурмбранд проявява по-голяма съпричастност към съдбите на вярващите извън границите на своята родина. В книгата си Изтезаван заради Христос той признава, че за него „да проповядва Евангелието на руснаците е като небето, слязло на земята”[6]. Причината за такъв ентусиазъм е фактът, че десетки хиляди граждани на тогавашния СССР никога не са виждали Библии, Нови завети и друг вид християнска литература, отпечатани на родния им език. Затова веднага след като излиза автобиографичната му книга за изтезанията, претърпени в румънските следствени килии и затвори заради вярата в Христос, Вурмбранд публикува сборника Съветските светии (1968), в които са описани 36 съдебни процеса срещу различни религиозни представители в СССР за периода 1961–1968 г. Тази книга, както и личната изповед на Вурмбранд, предизвиква широк интерес в много страни на свободния свят и претърпява няколко преиздавания на различни езици, достигнали и до читатели отсам Желязната завеса.

Настоящата статия е посветена на героичния живот и дело на Рихард Вурмбранд по повод 110-годишнината от рождението му. Освен широката му международна известност[7] имаме основание да се спрем на неговата съдба на християнски водач поради особения интерес на българските тайни служби и комунистическия Комитет по въпросите на БПЦ и религиозните култове в България. Ще отбележим, че историята на румънския дисидент има неизбежен аналог с живота и делото на д-р Харалан Попов, както показват разкритите архиви на ДС и други партийно-държавни институции.[8] Ето защо данните, които предоставяме тук, са почерпени освен от автобиографичните книги на Вурмбранд и очерци на някои англоезични автори за него, също така и от архиви на български партийно-държавни институции. (…)

[1] Рихард Вурмбранд прекарва общо 14 години и половина в четири румънски затвора.

[2] Автор е на 18 книги на английски и няколко на румънски език.

[3] Wurmbrand, R. Tortured for Christ. Hodder and Stoughton, 1968. Тази забележителна изповед е преведена на 85 езика и издадена в повече от 10 милиона екземпляра. Нейното продължение е From Suffering to Triumph. Kregel Publ., 1991. Вж. и In God’s Underground. Bartlesville, OK: Living Sacrifice Book Co., 2004.

[4] Wurmbrand, R. The Soviet Saints. Hodder and Stoughton, 1968.

[5] Wurmbrand, R. Was Karl Marx a Satanist?. Hodder and Stoughton, 1976. Книгата веднага е преведена и издадена на немски език и под заглавието Der unbekannte Karl Marxпретърпява за периода 1976–87 г. 6 издания. Тя става особено популярна в протестантските общности на бившата ГДР и други комунистически страни. Преведена е още на руски, словашки, румънски и китайски езици.

[6] Wurmbrand, R. Tortured for Christ. 17.

[7] На Запад Рихард Вурмбранд привлича вниманието на широката публика през 60-те години на ХХ в. благодарение на първите си книги, разкриващи безрадостната съдба на християните зад Желязната завеса. Скоро излизат биографични материали за него от други автори: Foley, Ch. “The Case of Pastor Richard Wurmbrand: 14 Years of Communist Brainwashing”. – In: Moody Monthly (1968); Hefley, J. and M. By Their Blood: Christian Martyrs of the 20^th Century. Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1979 и мн. др. Вж. и статията по повод неговата кончина на 17 февруари 2001: Butcher, A. “Bearing the Scars of Persecuted Christians”. – In: Charisma and Christian Life (2001).

[8]АКРДОПБГДСРСБНА, ІV-К-9077, т. VІІ, л. 10-11.