Разломът в религиозния свят на Америка, бъдещето на „държавната религия“ и ролята на евангелистите в политиката на Белия дом днес – това са темите, които включваме в настоящия медиен преглед на Християнство и култура.

Разлом в религиозния свят на Америка

В южните покрайнини на Европа (например в Сицилия) католически благотворителни организации работят усилено в помощ на пристигащите по море бежанци.[1] Само няколкостотин километра на север политици с дълбоко антиимигрантски убеждения критикуват Ватикана заради твърде мека политика по мигрантския въпрос и понякога дори буквално обявяват себе си за „по-големи католици“ от папа Франциск. В САЩ този разлом между „религиозно вдъхновена левица“ и „религиозна десница“ е още по-дълбок – и свързан с все същите предизвикателства.

На 10 декември 2018 г. федералните власти арестуват над 30 протестиращи срещу депортационната политика на САЩ край границата с Мексико. Като цяло протестът не е голям, но привлича множество пастори, равини и имами, които заедно настояват, че техните вероизповедания изискват да се проявява милосърдие към уязвимия странник. Ден по-рано, по време на предколедна вечерна служба, пасторите от Сан Диего защитават своето разбиране за християнство, което, изглежда, е противоположно на убежденията, изповядвани от голяма част от съветниците и поддръжниците на настоящия президент на САЩ: „Нашият Бог разрушава стени, ние приветстваме странника, даваме храна на гладния“, казва пастор Калеб Лайнс; Трейси Блекмън от Обединената христова църква в Сейнт Луис заявява, че „тъмнокожият Иисус, който търси убежище в чужда земя“ просто би бил върнат обратно от днешната президентска администрация; „те биха посрещнали Неговото семейство може би даже със сълзотворен газ или с гумени куршуми, може би биха Го откъснали от майчината Му прегръдка“.

Отговорът на Католическата църква е балансиран: американските власти се призовават за по-състрадателен подход към хората, които „хлопат на вратата ни“, но и отправят критики към организаторите на „керваните“, с които „мигрантите се излагат на сериозна опасност“. Белите евангелисти обаче – тези, сред които делът на поддръжниците на президента в момента е най-висок – имат напълно различни убеждения. Според данни на изследователския център „Пю“ 68 % от тях смятат, че „страната не носи отговорност“ по отношение на приютяването на бежанци, а 25 % са на обратното мнение. Сред американските гласоподаватели като цяло налице е по-скоро обратната тенденция: 51 % срещу 43 % приемат съществуването на такива отговорности. Същото предпочитание заявяват и мнозинства от 50 % от американските католици, 63 % от черните протестанти и 43 % от традиционните протестанти в САЩ.

Става въпрос за съвършено различни базисни религиозни чувства: за едни вярата съдържа призив да се полагат грижи за уязвимия, а мигрантите са изключително уязвими; за президента и неговите поддръжници, напротив, уязвими в случая са самите американци и именно те се нуждаят от защита от всякакви видове опасности – включително и от пришълците от юг. Изглежда, че поне сред онези, които се чувстват относително сигурни – както в материален, така и в психологически и даже в духовен план – първата гледна точка може да разчита на по-широка подкрепа. (…)

[1] „Ferment at the frontier shows a chasm within America’s world of faith“, www.economist.com (12.12.2018).