БЕЗСМЪРТНИТЕ ОТ АГАПИЯ
Константин Вирджил Георгиу е роден през 1916 г. в Ръшбоени (Румъния). Следва философия и теология в университетите на Букурещ и Хайделберг, след което получава дипломатически пост като културен съветник към Министерството на външните работи. През 1940 г. печели Кралската награда на Румъния за поезия за стихосбирката си „Калиграфия по снега“. От 1948 г. живее във Франция; последните си творби създава директно на френски. На 23 май 1963 г. Вирджил Георгиу е ръкоположен за свещеник на Румънската православна църква в Париж, а през юни 1966 г. е въздигнат в сан ставрофорен иконом. На българския читател е познат с книгите си „От 25-ия час до вечния час“ (Комунитас“, 2014) и „Двадесет и петият час“ (Комунитас, 2016). Романът „Безсмъртните от Агапия“ е издаден през 1964 г.
Козма Дамиан е станал съдия, за да угоди на бащата на годеницата си Елена, който държи на стабилното положение на бъдещия си зет. Елена обаче е ужасена от мисълта да има съпруг с власт да осъжда ближните си на каторга. Затова и Козма Дамиан приема заминаването за Агапия, първия му пост, с известна меланхолия. Комисарят Филарет веднага го успокоява: в Агапия никога не е имало престъпления, няма и да има, тъй като жителите са твърде чистосърдечни за подобни постъпки. Откакто преди векове властта над собствената им румънска земя им е отнета от турските нашественици и слугите им фанариоти, тяхната надежда е единствено в Царството Божие.
Същата нощ обаче комисарят събужда съдията, за да води разследването на убийството на сина на един от сатрапите потисници, младия Антон Туниад. Филарет упорства в убеждението си, че убийството е дело на външен човек, до степен, която раздразва неопитния съдия и го кара да насочи разследването към другата възможност. Търсенията, водени в различни посоки, рисуват портрета на убиеца, но също и на Румъния – родната страна на Вирджил Георгиу, чието величие и красота той възпява с носталгия чрез страниците на този роман притча.
I. Агапия, един град в голямото предградие на Европа
На три хиляди километра от Париж, в голямото предградие на Европа, върху източния склон на Карпатите, там, където започва великата равнина, степта, която прекосява Русия и се губи накрай Азия, се намира малкото градче Агапия.
През цялата сутрин там течеше въвеждането в длъжност на един съдия. Първият четвъртък на месец март е. По други места е пролет. В Агапия – истинска зима. Градът е блокиран от месеци заради снега. Съдията се казва Козма Дамиан. Това е първият му пост. Едва е завършил образованието си и военната служба. Твърди се, че е на двайсет и пет, но е трудно за вярване. Има вид на студент – слаб, срамежлив и стараещ се да е учтив с всички. Хората около него са до един по-възрастни. Сред другите градски авторитети той прилича на ученик, когото са допуснали до учителския кръг.
От дълго време се говори за пристигането му. Официалното му въвеждане в длъжност беше грижливо подготвено. Вече всичко е приключило. Агапия разполага със свой съдия, първия, който изобщо някога е имала. На събитието присъстваха префектът, съдебният председател, шефът на полицията, командирът на жандармерията и всички градски, военни и църковни власти на окръг Петродава.
Официалните лица пристигнаха тази сутрин на гарата на Агапия със специален влак. Бяха двайсетина души, облечени в черно или с униформи, с шапки и големи кожени яки. Някои бяха довели и жените си. Отидоха пеша до църквата, която се намира съвсем близо до гарата, от другата страна на Пътя на възлюбените. След религиозната церемония съдия Дамиан беше въведен в длъжност – за по-малко от половин час – в голямата зала на Съдебната палата. След това имаше банкет в салоните на същата тази Палата. Гостите бяха смаяни от красотата на съдовете, на сервиза и на мебелите. Мировият съдия Козма Дамиан беше по-стъписан и от тях.
След банкета властите си заминаха със своя специален влак. Съдията Дамиан, останал сам, се прибра в апартамента си. Разположен в самата Палата, апартаментът се състои от голяма трапезария, хол и пет стаи. Всички помещения са мебелирани от опитни майстори с указания да не се скъпят за нищо.
Тази разкошна къща, в която ще живее съдията Дамиан – за момента съвсем сам, тъй като е само сгоден – бе построена с цел да служи за околийско управление. Почти нова е. Преди няколко години синът на един министър се бе върнал от чужбина изтощен, с наченки на туберкулоза. За да възстанови здравето на сина си, като в същото време го поддържа активен – защото санаториумите са вредни за морала на младежите и им оставят следи за цял живот – таткото министър създаде поста на околийски управител в Агапия, където въздухът е добър за охтичавите. Когато синът се излекува и повече нямаше нужда да стои в Агапия, околийската управа бе закрита. Министерският син бе назначен за посланик в Южна Америка, а управлението остана празно. По предложение на общинските съветници и на кмета на Агапия в Палатата бе устроен мирови съд. В Агапия нямаше нужда от мирови съд, както нямаше нужда и от околийска управа. Тъй като обаче разполагаха с толкова красива сграда, тя трябваше да бъде използвана по възможно най-добрия начин. (…)