К. Вирджил Георгиу е роден в Рашбоени (днешна Молдавия) в семейството на свещеник. Завършва философия и те-ология в университетите в Букурещ и Хайделберг. През 1940 г. печели Националната награда на Румъния за поезия за стихосбирката си Калиграфия върху снега. След което, подобно на други ярки представители на своето поколение като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско, получава дипломатически пост в чужбина като културен аташе, което го спасява от комунистическата диктатура в Румъния. От 1948 г. се установява във Франция. След успеха на 25-ият час започва да пише на френски. Неговите романи, изградени върху остросюжет-на интрига и християнско светоусещане, описват драмата на днешния човек в една „забравена страна” на Балканите като Румъния, изложена непрестанно на чужди нашественици, било то турци или руснаци. На 23 май 1963 г. К. Вирджил Георгиу е ръкоположен за свещеник на Румънската православна църква в Париж, а от 1966 г. е въздигнат в сан на ставрофорен иконом към Вселенската патриаршия в Константинопол. Книгата От 25-ия час до Вечния час (De la vingt-cinquime heure  l’heure éternelle, Éditions Plon, 1965) е опит за духовна автобиография, в която по нишката на детските спомени писателят се връща към образа на бащата (два пъти отец – като баща и свещеник) и образа на човека в света, видян през призмата на православната икона – не само такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто би трябвало да бъде.