МЕРКИ НА ПОМЕСТНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОРОНАВИРУСА
Вселенска Константинополска патриаршия
На 18 март Вселенската патриаршия реши да затвори църквите и всички свои манастири, намиращи се под нейна юрисдикция, независимо в коя страна се намират. В изявлението се казва, че Патриаршията наблюдава ситуацията с голямо чувство на отговорност пред вярващите и всички хора и затова въвежда още по-строги ограничителни мерки. Призовават се всички християни да останат по домовете си и да ограничат до минимум излизанията си, за да запазят своето здраве и здравето на обществото. Подчертава се необходимостта да се спазват всички мерки на здравните власти за общо благо. Отменят се всички служби до края на месец март, но храмовете ще останат отворени за лична молитва на вярващите. Тези мерки могат да бъдат продължени, се казва в изявлението. Във всички ставропигиални манастири богослужението ще продължи, но няма да се допуска участие на поклонници.
В свое специално изявление Вселенският патриарх Вартоломей заяви: „Може би някои от вас чувстват, че тези драстични мерки оскърбяват или нараняват вярата. Но не нашата вяра е застрашена, а вярващите, не Христос – а християните, не Богочовекът, а ние, хората. Нашата вяра е дълбоко вкоренена в сърцевината на нашата култура. Вярата ни е жива и никое извънредно положение не може да я ограничи”.
Александрийска патриаршия
На 21 март Александрийският патриарх Теодор издаде заповед всички богослужения да се извършват при затворени врати, без участието на богомолци. Това стана след заповед на египетското правителство за затваряне на всички религиозни храмове в страната.
Седмица преди това патриарх Теодор се обърна към християните със следните думи: „За съжаление цялото човечество става свидетел на една несправедлива и разрастваща се пандемия, която коства живота на хиляди наши ближни... Вече е факт, че светът навлиза в една апокалиптична епоха, когато никой няма да се чувства сигурен, където барабаните на войната се съчетават с виковете на човеците, които „ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената” (Лук. 21:26). Тъй като положението е сериозно, препоръчвам ви да се съобразявате със заповедите и решенията на всяка страна, където служите, за да не се превръща нашата Света Църква в повод за скандал”.
Антиохийска патриаршия
Антиохийският патриарх Йоан досега не е направил самостоятелно публично обръщение към вярващите в юрисдикцията на Антиохийска патриаршия. На 21 март всички християнски лидери в Ливан и Сирия, в това число и православният патриарх, отправиха съвместно обръщение, с което се прекратяват всички публични богослужения. От всички т.нар. „частни служби” ще се извършва единствено опело, и то в самия гробищен парк в присъствието само на най-близките. Отправя се молба към всички вярващи да останат в домовете си и да се молят за здравето и спасението на всички.
Йерусалимска патриаршия
Един от първите затворени православни храмове в света беше Витлеемската базилика на Христовото Рождество. Църквата беше затворена на 5 март от палестинските власти, след като стана ясно, че две групи поклонници – една от Южна Корея и една от Гърция, са се заразили след поклонение в Св. земи. Витлеемската базилика остава затворена за дезинфекция „до второ нареждане”. Йерусалимският патриарх Теофил III до този момент не е излязъл със самостоятелно обръщение към вярващите. В началото на март имаше общо негово изявление съвместно с лидерите на другите две традиционни християнски общности, стопанисващи храма във Витлеем – Арменския патриарх Нурхан Мануян и францисканския свещеник Франческо Патон. В него тримата религиозни лидери призовават вярващите да се съобразяват с всички мерки на властите. Израелските власти забраниха достъпа до всички култови сгради в страната. Няма яснота дали ще бъде отворен за вярващи храмът на Христовото Възкресение на Пасха, където се провежда пасхалното последование на Благодатния огън, който през последните години се разнасяше във всички традиционно православни страни.
Кипърска архиепископия
На 15 март Св. синод на Кипърската църква публикува обръщение, в което вярващите се призовават да не посещават църковни богослужения до 10 април. „Отсъствието за три седмици от свещените богослужения и Тайнството на Божественото Причастие нека не смущава и не натоварва съвестта на благочестивото ни паство, защото ползата от преминаването на това изпитание ще е много по-голяма... Вярвайки, че „където Бог се намеси, естественият ред се побеждава”, желаем на всички заболели оздравяване и молим Господа да не допусне да оплакваме нито една жертва”.
Решението породи силна дискусия между кипърските йерарси. Двама авторитетни кипърски йерарси – Лимасолският митрополит Атанасий и митрополитът на Морфу Неофит, реагираха негативно на това решение и обявиха, че ще продължат да провеждат всички предвидени великопостни богослужения без никакви промени. Според митрополита на Морфу Неофит „където са двама или трима, събрани в Христовото име, там е и Христос между тях, а значи там е и животът, който побеждава смъртта, греха и дявола”. Лимасолският митр. Атанасий в своето обръщение заяви, че вярващите не трябва да се страхуват от смъртта, която е неизбежна за всеки един човек и не е нужна епидемия, за да разберат хората, че са смъртни. На 24 март обаче Лимасолската митрополия излезе с извънредно съобщение, в което се казва, че във връзка със заповед на президента всички богослужения занапред ще се извършват при закрити врати, без участие на миряни, а хората нека извършват молитвените си правила у дома.
Митрополитът на Китиу Хризостом категорично подкрепи Кипърския архиепископ Хризостом. Той самият е поставен под 14-дневна карантина след акатиста, отслужен от него на 13 март, когато един от псалтите е диагностициран с коронавирус. „Най-много се страхувам, че нямат любов към своето паство. Никой не говори срещу Божественото Причастие. Говорим за събирането на много хора, което науката определя ясно като заплаха за здравето на хората, за хората, които обичаме, на които служим. Най-правилното е това, което казва Негово Блаженство в своето изявление, а всичко останало мисля, че е или егоистично, или е плод на непознаването на неща, които всички сме длъжни да знаем”. (...)