Бившите

(Разказ)

– Я, една бивша кока-кола! – каза бившата тоалетна хартия на едно пластмасово шише, което от известно време стоеше мълчаливо в нейната компания.

Другите членове на набързо сформиралата се групичка също мълчаха. Бяха ги събрали заедно до една врата, за да напомнят на своите Собственици някои бъдещи действия, за чийто характер нашите приятели само можеха да гадаят. Разбираха само, че са в прагова ситуация, която всеки момент можеше да се развие неотвратимо. Освен ролката от тоалетна хартия и пластмасовото шише от кола техният кръг включваше още двама бивши: стъклено шише, пак от кола, с леко надменно аристократично поведение и две бутилки за вода, които също нямаха голямо желание за общуване: пластмасовата беше твърде заета с въпроса за бъдещата си участ, а стъклената се уповаваше на опита си от многократното й досегашно използване и не искаше да разговаря с аутсайдери. Кой знае дали едно неуместно сближаване нямаше да доведе до това Собствениците да решат да ги сложат в една категория и така да поемат колективно към някоя кофа за боклук (Градът с разделното събиране на боклук изглеждаше на стъклената бутилка за вода далече като друга планета). Затова стъкленото шише от вода реши да потърси емоционална солидарност с този, чиято бъдеща съдба му изглеждаше сходна с неговата:

– Колега, как мислите – обърна се то към стъклената бутилка от кола, – дълго ли ще чакаме Собствениците да ни намерят подходяща употреба, съобразна на направата ни?

– Не мога да зная докога смятат да ни държат тук – реши да се отзове снизходително аристократът, – но предполагам, че става дума за някакво досадно недоразумение, което ни принуждава да търпим компания, неотговаряща на нашия ранг.

– Моля, моля – възрази буйно темпераментната ролка от тоалетна хартия, която от самото начало се стараеше да изтъкне сходствата в положението на всички присъстващи, за сметка на видимите, но пренебрежими според нея различия, – не си придавайте важности там, където те нито помагат, нито подобават на едно джентълменско поведение. Виждам, че само етикетите ви са джентълменски, но поведението ви издава плебейство, което дори аз в дългия си почти едноседмичен живот не съм виждала. В помещението, в което живеех, бях винаги в компанията на учтиви сапуни, грациозни четки за зъби и любезни дезодоранти, които ме приветстваха с ароматните си поздрави. Откак попаднах във вашата компания, не чувам нищо, което да ми даде надежда, че някога можете да се издигнете до това равнище въпреки заявените претенции.

– Вече всичко е все едно, така или иначе – намеси се меланхолно мълчалото досега пластмасово шише от вода. – Каквото и да казваме, часовете ни са преброени.

– На всички вас може и да са – отсече стъкленото шише от вода, но ние с колегата и почти роднина г-н Кокаколов безспорно имаме известни основания да се надяваме на снизходителност и на не толкова лошо следсъщинско битие.

В този момент се чуха стъпки – приближаваше един от Собствениците и всички от компанията замръзнаха, опитвайки се да скрият чувствата и убежденията, на които бяха дали израз току-що. Физиономиите им придобиха отново онази безстрастност, характерна за средностатистическите им събратя предмети. Бе всъщност Собственичка – момиче в края на тийнейджърската възраст с радостно изражение на лицето и леко умислен, замечтан поглед. Явно бе решило, че е настъпило време да реши съдбата им и речено-сторено: шишето с аристократични наклонности бе върнато в барчето за напитки и сладки неща, откъдето дойде; пластмасовото шише – в съгласие с предчувствията си – попадна в една кофа за боклук в дълъг, безкраен коридор (очакваха го все пак още доста срещи и приключения до края на житейския му път); стъкленото шише за вода бе запазено за още някоя и друга седмица всеотдайна служба в чест на здравето на Собственичката. Най-неочаквана съдба постигна ролката от тоалетна хартия: тя се оказа нужна за един художествен проект на момичето, в който се превърна в нещо съвсем друго, но за това трябва да се разкаже и друга история. (...)