Уважаеми дами и господа,скъпи приятели на фотографията,

Не зная дали всички осъзнаваме колко значимо събитие ни е събрало. В ролята на машина на времето влиза фотографията и ни връща 100 години назад. Има опасност да се опияним и да изпитаме кратковременно удоволствие от разглеждането на тази изложба, подобно на героите, които попаднали на бойното поле, където 100 години по-рано се сражавали френски войници и открили каса френски коняк. Яли, пили и се веселили, а като изтрезнели, разбрали, че само една бутилка от този коняк се оценява на 25 хиляди евро. 

Натрупаното време придава стойност на всеки продукт, и с особена сила това важи за фотографския образ. Пред нас са оригиналните снимки на Антип Коев Обущаров – непознати, невиждани, нечувани. Историята на българската фотография трябва да се пренапише, за да се запълнят съществени липси. На мода сега е словосъчетанието „намерена фотография“. Става дума за авторски прочит на нечий архив, като се търсят връзки между теми, сюжети, кадри и откривателят е равнопоставен на откритието. Мисля, че за нашия случай по-подходящ израз е „Намерена България“. Антип Обущаров систематично изобразява живота на село Шипка в цялото му многообразие на труд, делници, празници, радости и мъки. Големият български етнограф Димитър Маринов казва в своята книга – изследване за град Лом, че е достатъчно да се запознаем в дълбочина с особеностите и характера на едно населено място, за да направим обобщение за цялата ни страна. Разглеждайки снимките, опознаваме облеклото и нравите, обичаите и мирогледа, вярата и навиците на българина въобще.

Документално-историческата стойност на тези 500 образа е неоценима, тепърва те ще бъдат обект на обсъждане, изследване и анализ. Сред целия намерен архив има петнадесетина плаки, които поради недобросъвестно съхранение са повредени. В продължение на 100 години влага, мръсотия, неподходящи условия са работили върху фотографската емулсия. Получава се сблъсък на съзидателното действие на автора и унищожителното действие на увредата. Изображението съдържа противоречие. Само че, ако за здравия разум то е опасение и предизвиква съжаление, то за сферата на изкуството е желан и достоен резултат. Процесът на повреждане има естетически характеристики и сблъсъкът се е превърнал в хармонична симбиоза, дотолкова разнопосочна, че са налице удивителни съчетания:

1. Срещат се документалност и художественост. Тези две характерни особености на фотографията, които в историята така трудно са намирали мярката на съжителство, тук са органично вплетени един в друг.

2. Сливат се в едно – съзнателно човешко и неръкотворно механично действие. Днес често красотата е примесена със социални, концептуални, сексуални и т.н. влияния, докато тук резултатът е удивителна красота – необяснима, чиста и неизчерпаема.

3. Японският художник Араки – представител на най-модернистичните тенденции в света на изображението, издава албум с повредени кадри от 8-милиметров филм. За разлика от артистично самоцелните посоки на внушения, естетически повредените фотографии на Антип Обущаров са ярък пример на събраност на времената, миналото е придобило съвременни черти, а модерната визия е със старовремско съдържание.

Истинската фотография притежава богат потенциал за размисъл, разглежда се бавно, защото се ражда бавно. Ако вземем лупа и се спрем на отделно лице, на отделен детайл, ще установим че всяка снимка е достоен пъзел от множество снимки. Има съответствие между времето на създаване и това на възприемане. Не искам да кажа, че са ни необходими 100 години, за да усвоим адекватно тези изображения, но сега е моментът, когато трябва да положим началото на запознаването с високо българско постижение, българско наследство, което с чиста съвест можем да определим като принос в световната фотография.