ФРАГМЕНТИ ОТ ПАМЕТОПИСА НА ЕДИН ОБИКНОВЕН ХРИСТИЯНИН (2009–2018)
2009
Тоталитаризъм и тоталност
По време на тоталитаризма режимът ни бе стеснил насилствено, стегнал ни бе в идеологическото си менгеме. Но това не беше тесният път на спасението – беше път, извеждащ в небитието на нищо-не-ставането и нищо-не-случването, път към ада.
Днес ние трябва съзнателно да се самоограничаваме, за да вървим по тесния път на спасението. И както си мислех напоследък във връзка с конференцията в БАН за антитоталитарната литература в България: християнството наистина е тотално, изисква целия човек (и прави човека цял!), но не е тоталитарно! Не налага тази цялостност на никого, още по-малко – насила. Опитвало ли се е да го прави, винаги е губило своята сърцевина, и колкото повече се е опитвало, толкова повече се е превръщало в идеология и толкова по-малко е оставало християнство.
*
Да приемем унижението на смъртта в човешкото тяло е едно от измеренията на нашето смирение в Христа, смирението като приемане на ограниченията ни. Наблюдавайки го съкрушени при някого от нашите ближни (не само в смъртта, но също в остаряването и боледуването), си пожелаваме търпение във вярата, постоянство в любовта и сила в надеждата, за да можем – на свой ред – да го срещнем с открити лица. И накрая, прекосили последната граница, да се намерим там, където се простира блаженството на пребъдването с Безкрайния и Неограничения, Онзи, Който е вложил в сърцата ни неутолим копнеж по вечността – с Него.
*
Колко е хубаво, че във вечността (дай, Боже, да бъдем в тази вечност!) ще имаме почивка не само от трудовете си, но и от самите себе си – от собствените си желания и копнежи... Тогава, когато Господ ще бъде всичко у нас (срв. 1 Кор. 15: 28), ние ще вършим винаги и изцяло Неговата воля, ще изпълняваме Неговите желания и от това няма да изпитваме болка или неудовлетворение, а само радост. Блаженството да бъдем изпълнени от Бога, а не от самите себе си и така да бъдем най-много себе си. Себе си без никаква себичност.
*
Мъченичеството на светците – уязвимостта на Бога в Христос, доведена докрай.
2010
*
Сред основните битки на съвременния човек е тази за времето – всички искат да му го вземат, той би трябвало ревностно да го отбранява. Понеже който завладее неговото време, ще сложи ръка и на пространството му – и външното, и вътрешното.
*
Най-голямото изкушение на героя: „аз не съм като всички останали“. Най-голямата защита на светеца срещу това изкушение: „сам по себе си аз съм по-лош от всички останали“.
2011
*
Не е достатъчно да си малък в своите очи, нужно е да си малък, защото гледаш нагоре и виждаш колко голям е Бог.
2012
Тесният път
Защо най-широко скроеният човек на света ни е казал да изберем тесния път?
Защото е знаел, че широките пътища в този свят, проектирани от неговия княз, водят до широки пропасти, в които има място за всички, крачещи бодро или унило по тях.
Но ако човек се „стесни“ да желае онова, което Бог желае за него, той вече е излязъл на тесния път на спасението. Тесният път, който отвежда към просторни места и просторни гледки. (...)