Спомням си, когато бях преподавател в Уондсуорт, Лондон. Преподавателите по английски използват времевата линия, за да учат своите ученици на различните времена. Чертаят хоризонтална линия на бялата дъска и отбелязват времената: настояще, минало и бъдеще. Те имат различни аспекти, прости и продължителни в зависимост от това дали действието е постоянно, или временно. I live in London (Аз живея в Лондон) звучи постоянно. Но I’m living in London (В момента живея в Лондон) – не. Аз имам особена слабост към перфекта – I have lived in London for ten years (Живея в Лондон от десет години), което съединява пространството между две от точките, маркирани на линията, в случая сегашно и минало време. Това изречение означава, че съм отишъл в Лондон преди десет години и че живея там сега. Така че перфектът покрива период между миналото и настоящето.

В английския съществуват спомагателни глаголи. Те имат задачата да „помагат”. В сегашно и минало време спомагателният глагол е do. Например, за да съставим въпросителното изречение: Do you like London? (Харесваш ли Лондон?). Или да кажем нещо в отрицателна форма: I don’t like London very much (Не харесвам Лондон особено). Същото е и с минало време: Did you do anything special at the weekend? No, I didn’t. I decided to stay at home (Прави ли нещо по-специално през уикенда? Не, не правих. Реших да си стоя вкъщи).Така че спомагателният глагол за сегашно и минало време е do/did.

Спомагателният глагол за перфекта е have. Вече видяхме пример: I have lived in London for ten years. Това означава, че съм дошъл в Лондон преди десет години и още съм тук, така че вместо да говорим за точка от линията (настояще, минало или бъдеще), то съединява пространството между две точки: минало и бъдеще.

А спомагателният глагол за бъдеще е will. What will you do this weekend? I will go and see my mother (Какво ще правиш този уикенд? Ще отида да видя майка си).

Съществува и четвърти спомагателен глагол, който се прилага във всички времена и отразява продължителния аспект, когато искаме да наблегнем на момента, на факта, че действието се извършва точно сега, или се повтаря или се върши за период от време. Този спомагателен глагол е be. I’m talking on the phone, казано с леко раздразнителен глас, което означава, че в момента говоря по телефона и може ли да си по-тих? I have been taking German lessons recently (Напоследък съм взимал уроци по немски) показва, че това е временно действие – току-що съм започнал – и съм го правил няколко пъти.

Забележително за мен е, че спомагателните глаголи, които използваме, за да говорим за сегашно, минало и бъдеще време в по-широк аспект, без да обръщаме внимание на момента, на продължителността на действието, са do (правя), have (имам)и will (воля). Това не е ли по някакъв начин показателно за отношението ни към този живот? Do предполага действие. Have предполага притежание. А will предполага да вземем каквото искаме. Тези три спомагателни глагола говорят много за човешката активност.

Само четвъртият, онзи, който извежда момента, който казва какво правя точно сега, който уголемява момента и се фокусира не върху съжаленията за миналото или страховете за бъдещето, но просто къде и с кого сме сега, е be (бъда). Това ми напомня за начина, по който (погрешно) учим децата си да броят от 1 нагоре, вместо от 0, което ще ни извади от уравнението и ще ни доведе до по-голямо размишление. Може би не е нужно винаги да сме активни, за да оправдаваме съществуването си. В крайна сметка повечето от нас нямат за задача да отглеждат продукти и да строят къщи, две основни нужди. И въпреки това запълваме времето си с други дейности с цел да чувстваме, че сме свършили нещо. Търсим да се оправдаем. Много е трудно, изключително трудно да стоим притихнали за пет минути. Да се молим за пет минути, без да сме разсеяни. И все пак само когато сме silent (тихи), можем да listen (чуваме).

Спомням си един ден как стоях в класната стая в Уондсуорт, загледан във времевата линия, която бях начертал с черен маркер върху бялата дъска. The line (линията) представляваше time (времето) и наистина двете думи са пряко свързани чрез фонетичната двойка m-n и двойката подобни букви l-t (t е l с прокарана черта през нея). Бях отбелязал различни точки върху нея, които малко или много определят нашето съществуване – настояще, минало и бъдеще – с кръстчета и въпреки това линията продължаваше преди миналото и след бъдещето. Не спираше, където бях отбелязал времената. Това е, животът съществува на земята преди и след като сме дошли тук.

Но имаше и нещо друго – цялото това бяло пространство около линията, даже и зад нея. Тогава осъзнах, че времето може да съществува само вътре в това бяло пространство, иначе къде бих могъл да го начертая? И бялото пространство представляваше вечността. Времето е във вечността и ще се убедите, че това е истина, ако си спомните фонетичната двойка m-n. Думата time се намира в eternity (вечност), прибавяне на r, останалите букви се повтарят. Времето може да съществува само защото вечността съществува, в противен случай няма къде да го сложиш. По същия начин линията всъщност е кръг в профил. (...)