Вече цяла година чудовищната война на Путинова Русия в Украйна ранява нашите съвести. Ранява съвестите на всички. Както на онези, които не крият потресението си от престъпленията, които все по-откровеният руски фашизъм извършва на територията на нападнатата страна, така обаче и на онези, които през изминалата година много красноречиво за външния поглед потънаха в мълчание по травматичната тема. Някои отлетяха в „емпирея“ на абстрактните размисли, други изведнъж с неочаквана гнусливост се алиенираха от „нарастващото безумие на този свят въобще“. Всъщност, казвам аз, и тяхната съвест бе ранена от руското падение, но понеже нито можеха да го оправдаят, нито се решаваха да го осъдят, просто побягнаха от гласа на съвестта си. Самото им смълчаване се превърна в ярко свидетелство за малодушното им бягство от този глас. Войната на Путин рани дори съвестта на онези, които с все по-нарастващи децибели започнаха да крещят в нейна защита – да ругаят „Запада“, „Зеленски“… Нарастващата сила в крясъците им също се разобличи обаче като все по-непосилното им усилие да надвикат онова, което съвестта им свидетелства – което свидетелства на всички – и на искащите и на неискащите да слушат гласа й. Защото гласът на съвестта не се съобразява с желанието или нежеланието да го чуваш.

Има обаче нещо в продължаващата вече цяла година война на Русия, което особено ранява съвестта на християните и даже на собствено православните християни. Защото не можем да не си дадем сметка за чудовищната „симфония“, в която от самото избухване на войната (а в нейния ход и все по-дълбоко) влезе руското православие с руския… фашизъм. Аз бих казал дори, че ние сме свидетели днес на исторически прецедент. Защото всъщност ще трябва да съобразим, че нито веднъж от началото на ХХ век – векът на тоталитаризмите – християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен, фашистки режим, в каквато – не може да се отрече – се намира днес руското православие с руския (Путинов) фашизъм. Хитлеровият нацизъм, нека си припомним, си съчиняваше някакво митическо – „вагнерианско“ – „нордическо“ езичество и бе по-скоро студено безразличен към традиционния германски протестантизъм (отвръщащ му, общо взето, със същото). Фашизмът на Мусолини недолюбваше римското папство в Италия, а колкото и да им се искаше на Франко и Салазар, а и на някои от латиноамериканските диктатори през втората половина на ХХ в. да се представят за защитници на Католическата църква от атеистичното „левичарство“, тази последната запазваше най-малкото предпазлива дистанцираност от техните „консервативни“ режими.

Сравнете всичко това обаче с онова, което виждаме в Русия днес. Престъпната война на Путин от самото й начало бива многогласно стилизирана, включително от висши духовници на Руската православна църква, като „свещена война“. Полунасилствено мобилизираните за „пушечно месо“ в Украйна руснаци биват – виждаме го на многобройни кадри – повеждани натам от расоносни „батюшки“, патетично издигнали над тях православни кръстове. Освен да стрелят по нападнатите, руските пълчища съвсем откровено – това също можем да видим – биват „обучавани“ от „армейски свещеници“ да казват молитви, зареждайки патрондашите си, та да могат по-резултатно да убиват.[1] Потеглящите към Украйна танкове почти задължително биват ръсени с китки светена вода.[2] Тъй наречената „мисия на Русия“, която, твърдят, тя е тръгнала да реализира в Украйна (но след това и все пò на запад), старателно се мистифицира като поход срещу „цивилизацията на антихриста“[3]. Обратно: Путиновият тоталитарен режим все по-настойчиво се стилизира като крепост, устояваща на… „сатаната“, атакуващ я от Запад, а въпросният „сатана“ става все по-всемирен. „Антихристов“ е и „Западът“, и „либералната демокрация“, и „правата на човека“, и всичко в съвременния свят изобщо, докато Русия – според тържествените декларации на нейния параноидно-фашистки „Изборски клуб“ е спасителният „Ноев ковчег“, в който ще бъде прибран, за да оцелее от „потопа“ на целокупната модерна цивилизация православният „народ“, където и да живее днес по земята.[4] Чуйте обаче как си представя този спасителен „Ноев ковчег“, т.е. длъжната да устои в глобалния сблъсък Русия, все по-истерично маниакалният Александър Дугин. Тя – заявява ни той – „трябва просто отведнъж да премине от Модерна към Традицията... Градовете ще бъдат незабавно разселени, на земята ни ще се заселят здрави православни семейства с много дечица. Разводите – да не говорим за абортите – ще бъдат забранени. Няма да ги има. Не може и толкова… За блудство – клада. За кражба – бесилка. За хула срещу Царя – вечна каторга. И само нежният ромон на знаменните разпеви ще се чува над Светата Русь. Без край. „Всемирна Слава...“ Черните стрели на монашеските шествия. Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно (курс. мой – К. Я.)“[5]. Православно-църковният „колорит“ на възродената в сблъсъка си с „Модерна“ Русия тук е очевиден. И той е дори средновековно-православен („монашески шествия“, наказателни „клади“, „Цар“). Прочее нека припомня, че цитираният вожд на радикалното неоевразийство в днешна Русия се самоопределя като „старообрядец“.

Да чуем по-нататък патетичната реч на руския актьор Дмитрий Певцов на форум под лозунга „Священная война. Преображение России“. Да видим обаче преди това с какви фигури е изпълнена залата, в която той я произнася – военни униформи и… раса, митрополитски бели була и пагони. И сега да се вслушаме в онова, на което ръкопляскат тези пагони и бели була (сред тях са Ставрополският митроп. Кирил и шефът на медийния канал „Царьград“ К. Малофеев): „Да, у нас – казва актьорът – има проблем с Конституцията. Макар тя сега да се промени, но Конституцията е написана в 93-та година от нашите врагове. Така се случи. Досега там във втори член се говори, че висша ценност за човека – това са правата и свободите. А аз смятам, че висша ценност за нас, за руснаците, това са „вяра, семейство и отечество“. И актьорът завършва: „Идва време, виждам как от руската земя се въздига свой цар и в света няма да има сили, които да надвият тази сила (поглед в небесата). С нами Бог и значи с нами мир, мир след нашата победа. Амин (курс. мой – К. Я.)“[6].

Да, днешният руски фашизъм буквално е пронизан от „православна“ мистика. За около десетилетие кръговете около Путин – „неоевразийците“ на Дугин, адептите на простиращия се далеч отвъд границите на Русия „Русский мир“ (един от първите сред които е самият „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил), „световно-конспираторите“ от споменатия „Изборски клуб“, идейните диверсанти от медийния холдинг „Царьград“ и от „Катехон“ – създадоха цяла всеобхватна идеология именно на православна основа, изработиха едно – направо казано, отровно православие: фобийно, враждебно настроено към света изобщо и стилизиращо Русия като обсадена от „разчовечаващи либерали“, „джендъри“, „трансхуманисти“, т.е. от общности, отчетливо осмисляни като нейни религиозни врагове. Да, Русия днес е последната „християнска крепост“, чиито оръжия, ядрени арсенали, ракети и (ирански) дронове са следователно „оръжията на Бога“, с които тя не напада, а… се защитава.

И ето: в това отровно православие кремълското джудже все по-често се мистифицира от своите идеолози и клакьори като средновековен цар-самодържец (цитирах вече Дугин и Певцов) и дори като „архистратиг“. За запознатите с библейската лексика този титул е относим в нея единствено към върховния Архангел – Архангел Михаил. С други думи, само една крачка дели превръщането на „архистратига“ от Кремъл в предводителя на всички ангели и архангели и значи във… вместо-Христоса, идващ да спаси Спасителя Христос.

Да, отровното православие, което изработи за себе си Путиновата идеологическа машина, е пронизано от апокалиптичен катастрофизъм. То е гротескова симбиоза между етно-расов месианизъм и глобален (защото стилизира Църквата като Русия и Русия като Църквата) религиозен катастрофизъм. Ако Русия изгуби „Свещената война“, внушават ни Дугиновци и Прохановци, ще победи не Украйна, не даже Западът, а човеко- и светоунищожителят. Ако краят на войната бъде катастрофален за Русия, той ще е (с това) и… край на света. (...)

[1] https://youtu.be/egEnp4G5LiE

[2] http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570337/PICT0018.JPG.640x800x0.jpg

http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570343/PICT0031.JPG

https://rosinform.press/wp-content/uploads/2021/05/8f1d6e07f515c5fe99d596295c3e8c100cdb12ee8cffde2dd9a472670106-696x392.jpg

[3]https://vk.com/duginag?w=wall18631635_12011

[4]https://izborsk-club.ru/18825?fbclid=IwAR2j1IXhBs26VEfZK_ngtC1zfh1SkSaBCzfn3ROyYoyOT-CMOCGm-ut_Oh4

[5]https://vk.com/wall-2789767_41641

[6]https://vestikavkaza.ru/news/v-stavropole-otkryvaetsa-forum-vsemirnogo-russkogo-narodnogo-sobora.html%C2%A0
https://www.youtube.com/watch?v=Ireqt-HVSMM&t=498s&ab_channel=tvsoyuz
https://t.me/russianexta_re/12464