Карл Ранер
Всеки петък вечер през семестъра на 1958/59 г. в Инсбрук големият немски теолог Карл Ранер отговаря на въпроси, някои от които впоследствие прерастват в целогодишни семинари. Отговорите имат структурата на схоластична теза: от videtur quod non (да се види „защо не”) преминават към sed contra (опровержението) и завършват с respondeo dicendum (отговор на казаното). Въпросите засягат различни теми като болестта, страданието, покаянието, преходността, ереста, самоубийството, ненасилието, войната, закона. Настоящият текст е стенографски запис от 25 октомври 1958 г. на тема Има ли християнско изкуство? Ото Шерпф (род. 1929), извънреден професор по физика в Техническия университет в Брауншвайг, който в края на 50-те годи-ни учи теология в Инсбрук, е стенографирал лекциите на Карл Ранер. Макар че не са оригинални текстове на проф. Ранер, те дават интересен поглед към стила на този забележителен католически теолог. Карл Ранер е роден през 1904 г. През 1922 г. влиза в Ордена на йезуитите, а през 1932 г. е ръкоположен за свещеник. Следва философия при Мартин Хайдегер и Мартин Хонекер, както и теология. Ранер е сред най-значимите теолози на ХХ в., оказали влияние върху решенията на Втория ватикански събор. Неговите съчинения в 16 тома, създадени в периода 1954–1984 г., дават нови ориентири на Католическата църква. Сред най-значимите му произведения са Основен курс на вярата, както и неговите осем тези за Единството на църквата– реални възможности (1983). Умира през 1984 г. в Инсбрук.