Филип Димитров е роден през 1955 г. Завършва право в Софийския университет и до 1989 г. работи като адвокат. През 1990 г. е избран за председател на Координационния съвет на СДС, а в периода 1991–1992 г. ръководи първото некомунистическо правителство на Република България. Народен представител в 36, 37 и 40-ото народно събрание. Постоянен представител на България в ООН (1997–1998 г.) и посланик в САЩ (1998–2001 г.). През последните години преподава в български и американски университети. През 2010-2015 г. е ръководител на делегацията на Европейския съюз в Грузия. Автор е на няколко книги, между които Ибо живяха, Господи (1991), Митовете на българския преход (изд. „Сиела”, 2003), Светлина на човеци (изд. „Сиела”, 2003). Новите демокрации и трансатлантическата връзка (изд. „Сиела”, 2004).