Жак Маритен

Жак Маритен (1882–1973) е един от най-изтъкнатите християнски философи на ХХ в., който е в основата на завръщането на учението на св. Тома от Аквино в доктрината на Католическата църква. Роден е в протестантско семейство, младежките му години са белязани от относително безразличие към вярата. През 1905 г. той заедно със съпругата си Раиса, дотогава ярки последователи на интуитивизма от философския семинар на Анри Бергсон в Колеж дьо Франс, се срещат с „пилигрима на Абсолютното”, както те назовават писателя Леон Блоа. Срещата е преломен момент от живота на Жак и Раиса Маритен и през 1906 г. те се обръщат към католицизма. През 20-те години Маритен пише книгите Изкуство и схоластика, Антимодерн и Първенството на духовното, които му носят известност и го нареждат сред водещите европейски мислители. Осезателно е влиянието му и върху младите християни от кръга „Еспри”, начело с Еманюел Муние, които поставят началото на едноименното списание и на философията на персонализма. През 1936 г. той публикува книгата си Интегралният хуманизъм, която го прави световноизвестен и е преведена на всички основни езици. В нея Маритен развива началата на една християнска политическа философия, разобличава „тоталитарните изкушения” на комунизма и нацизма и поставя основите на политическата християндемокрация.

За смисъла на съвременния атеизъм.

Брой 4 (4) / 2002 година

Изкуство и морал.

Брой 1 (17) / 2006 година

Църква и общество.

Брой 1 (20) / 2007 година

Тайната на Леон Блоа

Брой 10 (57) / 2010 година

Интегралният хуманизъм

Брой 3 (90) / 2014 година

СВЕТЪТ И НЕГОВИТЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ АСПЕКТИ

Брой 2 (169) / 2022 година

Светът и неговите противоречиви аспекти

Брой 2 (169) / 2022 година