Проф. прот. Йоан Майендорф (1926–1992) е сред най-известните и влиятелни православни богослови на XX в. Потомък на руски аристократи, емигрирали във Франция, той първоначално завършва Сорбоната, а след това и Православния богословски институт „Св. Сергий”, Париж. През 1958 г. защитава докторат върху богословието на св. Григорий Палама. Ръкоположен е за свещеник, след което за-почва да преподава църковна история и патристика в православната богословска семинария „Св. Владимир”, Ню Йорк. От 1967 г. преподава и история на Византия в Университета на Фордъм. От 1984 г. до смъртта си е декан на семинарията „Св. Владимир”. Едновременно с това работи в Центъра за византийски проучвания към Харвардския университет, чете лекции в Колумбийския университет, Обединените богословски семинарии и други. Бил е президент на Православното богословско дружество на Америка, член на Американската комисия по византийски изследвания, член-кореспондент на Британската академия на науките, почетен доктор на няколко големи учебни заведения. Сред по-известните му книги са: Православие и католицизъм (1966), Христос в източно-християнското мислене (1968), Бракът в православна перспектива (1970), Увод в светоотеческото богословие (1985), Имперското единство и християнските разделения. Църквата през 450–680 г. след Христа (1989) и др. Съчиненията му са превеждани на над десет езика, сред които и български (Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми – изд. ГАЛ-ИКО, С., 1995 и Византийската църква: между небето и земята – Манастирско издателство, С., 2007). Преводът на предложения с известни съкращения текст е направен по: Meyendorff, J. Christ in Eastern Christian Thought, Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press 1987, p. 47-68.